Скъпи Дядо Коледа,
Знам, че не съм ти писала много отдавна и се надявам да не си ми сърдит затова. За да бъдем коректни, трябва да отбележим, че и ти не си се обаждал от също толкова време, така че мисля, че е честно да кажем, че сме квит. :)
Как си ти? Как я караш? Надявам се вече да нямаш предишните проблеми с дисциплината при джуджетата :)
Аз съм добре. Пораснах доста (както може би се досещаш), ама, да призная, не мисля, че поумнях. Дори напротив, струва ми се, че ставам все по-глупава и по-глупава. Ти как мислиш, Дядо Коледа? Надявам се да можеш да направиш някаква реална оценка след това писмо, тъй като ти ме познаваше толкова добре преди.Сега сигурно ще се запиташ (с малко назидателен тон) защо си мисля такива глупости. Какво да ти кажа, Дядо Коледа, нещата никак не са добре. Знаеше ли, че възрастните виждат в Коледа само много пазаруване в тълпата и истерично планиране на това къде да ходят и какво да ядат? Ако да, защо не ми каза??? Ако ме беше предупредил, просто щях да си остана малка!.
Знаеше ли още, че много от тях оценяват подаръците си по това колко пари струват? И това никога не ми каза...
Знаеше ли, че пишат цели статии за стреса от празниците, следпразничната депресия, нездравословното преяждане, най-успешните диети за после, топ местата за посещение за Коледа и още подобни празноглавия? Знаеше ли, че никой не счита Коледа за чак толкова важна сама по себе си... но, виж, с всички почивни дни, които могат да се спечелят от това - еха! Е, да трябва да се отработят някои от тях, ама какво пък, нали е имало и почивка.
Да ти призная честно, Дядо Коледа, не разбирам особено добре възрастните. Ама, аз кога ли съм ги разбирала и без това, ще кажеш ти. Да, ама не това е лошото. Лошото е, че започвам да действам като тях - да изчислявам точно колко скъпи подаръци мога да направя за Коледа, да гледам с копнеж препълнените модерни магазини и да ми се иска да вляза дори, просто така, да видя за какво толкова се тълпят. Щом са влезли толкова много хора, то има защо.... нали? Пресмятам парите, пресмятам почивните дни, изчислявам, броя (в което и без това никак не ме бива, знаеш).
Та затова мисля, че изглупявам, Дядо Коледа, Вярвам, ще се съгласиш с мен. Никак не вървят към добро нещата. Но пък, мисля, не всичко е загубено, с малко помощ от твоя страна. Все още ми се вижда празнично навън, когато падне малко сняг (нищо, че всички мърморят); от време на време виждам и малко магия в светналите очи на някои хора (е, може и от виното на Коледния базар да е, ама нали аз я виждам); виждам също и някое и друго джудже, което се скатава по ъглите; все още мисля, че има особено очарование в коледната украса (не в тази светещата и рекламната, а в другата - бляскащата и намигващата); мирисът на смола все още ми напомня за цветни и усмихнати дни край камината.
Как да ми помогнеш, питаш ти. Ще ти кажа - с тазгодишния ми подарък. Моля те, моля те, Дядо Коледа, донеси тази година на всички малко истинско коледно настроение!
Големичък подарък, ще кажеш. Е, да, признавам, ама пък от толкова време не съм те молила за нищо (вследствие на гореспоменатото затъпяване).
Ще чакам твоя отговор.
Искрено твоя,
Мио
Знам, че не съм ти писала много отдавна и се надявам да не си ми сърдит затова. За да бъдем коректни, трябва да отбележим, че и ти не си се обаждал от също толкова време, така че мисля, че е честно да кажем, че сме квит. :)
Как си ти? Как я караш? Надявам се вече да нямаш предишните проблеми с дисциплината при джуджетата :)
Аз съм добре. Пораснах доста (както може би се досещаш), ама, да призная, не мисля, че поумнях. Дори напротив, струва ми се, че ставам все по-глупава и по-глупава. Ти как мислиш, Дядо Коледа? Надявам се да можеш да направиш някаква реална оценка след това писмо, тъй като ти ме познаваше толкова добре преди.Сега сигурно ще се запиташ (с малко назидателен тон) защо си мисля такива глупости. Какво да ти кажа, Дядо Коледа, нещата никак не са добре. Знаеше ли, че възрастните виждат в Коледа само много пазаруване в тълпата и истерично планиране на това къде да ходят и какво да ядат? Ако да, защо не ми каза??? Ако ме беше предупредил, просто щях да си остана малка!.
Знаеше ли още, че много от тях оценяват подаръците си по това колко пари струват? И това никога не ми каза...
Знаеше ли, че пишат цели статии за стреса от празниците, следпразничната депресия, нездравословното преяждане, най-успешните диети за после, топ местата за посещение за Коледа и още подобни празноглавия? Знаеше ли, че никой не счита Коледа за чак толкова важна сама по себе си... но, виж, с всички почивни дни, които могат да се спечелят от това - еха! Е, да трябва да се отработят някои от тях, ама какво пък, нали е имало и почивка.
Да ти призная честно, Дядо Коледа, не разбирам особено добре възрастните. Ама, аз кога ли съм ги разбирала и без това, ще кажеш ти. Да, ама не това е лошото. Лошото е, че започвам да действам като тях - да изчислявам точно колко скъпи подаръци мога да направя за Коледа, да гледам с копнеж препълнените модерни магазини и да ми се иска да вляза дори, просто така, да видя за какво толкова се тълпят. Щом са влезли толкова много хора, то има защо.... нали? Пресмятам парите, пресмятам почивните дни, изчислявам, броя (в което и без това никак не ме бива, знаеш).
Та затова мисля, че изглупявам, Дядо Коледа, Вярвам, ще се съгласиш с мен. Никак не вървят към добро нещата. Но пък, мисля, не всичко е загубено, с малко помощ от твоя страна. Все още ми се вижда празнично навън, когато падне малко сняг (нищо, че всички мърморят); от време на време виждам и малко магия в светналите очи на някои хора (е, може и от виното на Коледния базар да е, ама нали аз я виждам); виждам също и някое и друго джудже, което се скатава по ъглите; все още мисля, че има особено очарование в коледната украса (не в тази светещата и рекламната, а в другата - бляскащата и намигващата); мирисът на смола все още ми напомня за цветни и усмихнати дни край камината.
Как да ми помогнеш, питаш ти. Ще ти кажа - с тазгодишния ми подарък. Моля те, моля те, Дядо Коледа, донеси тази година на всички малко истинско коледно настроение!
Големичък подарък, ще кажеш. Е, да, признавам, ама пък от толкова време не съм те молила за нищо (вследствие на гореспоменатото затъпяване).
Ще чакам твоя отговор.
Искрено твоя,
Мио