Зов в нощта,
обляна в светлина
и сякаш е мечта.
Факли блестят в тъмнината
кънтят гласовете звънливи,
различни от тези в зората,
и разплитат малини трънливи.
И рогове бойни надуват
духове горски и нощни,
нимфи там ще пируват -
край огнени краски танцуват,
Закънтяват горските дебри,
люлеят се в ритъм
потаен, среднощен, незнаен;
и потрепват сенки златисти,
подскачат по туфи блатисти,
завъртат се шеметно,
прегръщат се страстно,
усмихват се пламенно,
докосват се алено.
Тролове крачат и
тресе се земята;
до вещици скачат
и газят тревата.
Огънят вие свойта снага,
вятърът пее песен с тъга
и тракат дървесата със клони,
аплодират сякаш с поклони.
Змейове бълват свойте отрови,
a коне трополят без окови.
Танц буен, неспокоен
извива и ясенът строен -
огъва снага си и пее,
звукът като от арфа се лее.
Самодива хоро играе,
всеки що мине тя ще омае;
внезапно хваща някой за ръцете
и тича с него в лесовете,
а подир й търчат боговете.
Вълците вият безспир,
а мечките тракат синджир;
утрото иде с гръм,
вехне нощният щурм.
Изгрява слънце в небесата
и крият се нимфи в дървесата.
Замира бързо нощният смях,
изчезва като вино из мях.
Мъглите се вдигат,
лъчите пристигат!
Възцарява се светлината,
връхлита стремглаво тишината.
