Всеки ден вървим. Движим се през безбрежно море от мисли, плаваме по вълните на ежедневието или плуваме бясно срещу тях. Някак си успяваме в цялата тази сива пелена да загубим и забравим себе си.
Алека не се различаваше. Носеше се на гребена на приливната вълна на цивилизациоваността без да се замисля много. В отворените врати на магазаните с многоцветни обещания за намаления видаше красота, мирисът на ароматизаторите им й носеше мисли за дом и уют. "Това е моят свят."
Приятелите ѝ бяха същите градски "хищници. Знаеха всички последни тенденции, адресите, тематиката и собствениците на всички нови заведения, датите на откриване на всички магазини и имената на всички нови напитки и ястия, които бяха на мода. Алека се чувстваше щастлива. Градът за нея беше място на очарование и магия, калъп, който пасваше перфектно на нейните нужди.
Денят, в който започна работа в Голяма посредническа фирма беше най-щастливият в живота й. Най-сетне можеше да носи ризи, тесни поли и високи токчета и това да е смислено, да има послание ('Освен, че имам чудесен вкус") - Алека вече беше бизнес-човек. Когато взе първата си гигантска заплата запази цяло сепаре в най-тузарското и модерно за момента заведение и почерпи всичките си приятели с литри алкохол за стотици левове. После преживя труден месец, но какво да се прави, да се движиш в корпоративните среди изисква някои жертви.След като отмина тази малка финансова криза, Алека заживя като в приказките - премести се от панелната квартира в краен квартал в ново строителство (трябва да се признае, че пак беше в краен квартал, но ново строителство в центъра няма, а Алека си имаше изисквания).
След партито за освещаване на новия апартамент (със страхотен кетъринг!) Алека най-после заживя официално сама. След 5 години с Досадната съквартирантка, се чувстваше чудесно да може да се раполага както пожелае. Вярно, оказа се, че няма нито съдове, нито чаршафи, нито възглавници или одеала, тъй като в старата квартира всичко беше на Съквартирантката, но Алека бързо си набави всичко необходимо от ИКЕА. Не че имаше намерение да готви - в крайна сметка, за какво са ресторантите?
По време на самостоятелния си живот Алека се отдаде на откривателство - скоро разбра как и защо се използват най-различни електроуреди освен пресата за коса. Оказа се сериозно усилие да пере и простира постоянно ( да не говорим за гладенето). Опита се да мине само на химическо, но се оказа твърде скъпо, така че го запази за важни случаи, основно около заплата.
За щастие, кариерата й вървеше добре. От Junior Assistant само за 6 месеца я направиха Assistant. Може би дори имаше надежда да стане Supervisor скоро (!)
Един ден докато потракваше доволно с токчетата си в центъра (отиваше да си вземе дрехите от химическото), срещна Досадната съквартирантка. Тя, както винаги, се носеше по улицата заблеяна и в доста неугледен вид и явно нямаше намерение да влезе в истинския, корпоративния свят. За миг Алека се зачуди дали да не се направи, че не я е познала, но силно се изкуши да види реакцията й от това колко е напреднала в живота.
- Ива! - провикна се Алека жизнерадостно - Как си? Какво става с теб? Още не си минала да видиш новата ми квартира, а аз вече съм Assistant! Как може да не сме се виждали толкова време?
- Здравей, Алека - отговори Досадната съквартирантка - Как си? Добре изглеждаш - усмихна се.
.jpg)
- Не, не съм търсила съквартирантка, сега живея с приятеля ми. И не - не съм на същата работа
Алека вече щеше да се пръсне от любопитство:
- С приятеля ти? Страхотно ("Колко скучно")! Къде си сега? В някоя Голяма фирма?
- Не, всъщност сега имаме наш бизнес.
- ...
- Започнахме с една кафе-книжарничка, но нещата потръгнаха и сега имаме няколко. Хубаво е, защото сами сме си шефове и правим това, което обичаме. А и пием колкото искаме хубаво кафе, ха-ха! Е, аз ще бързам, имам работа. Успех в живота, Алека!