Слънцето се издига над водата сред воала на сутрешните мъгли и пръска пурпурни, оранжеви и златни отблясъци,които галят нежно току-що разлистените зелени хълмове и многоцветните чашки и венчелистчета, които се поклащат леко и ритмично под милувката на лекия бриз, танцувайки под звуците на птичите песни.
За жалост, наоколо няма жива душа, която да оцени красотата и поезията на момента.
Някъде по пладне из накацалите по, около и върху хълмовете и между, до и насред черешовите дървета къщички се забелязва мудно, но осезаемо раздвижване. По въздуха постепенно започва да се носи все по-настоятелен и наситен аромат на кафе. С мляко.
След около час- час и половина - два (трудно е да се каже поради липсата на
часовници) започват със същата достолепна бързина да се разтварят прозорци и врати, за да пропуснат в домовете галещите лъчи на ранноследобедното слънце. Някъде междувременно и приблизително тогава (неясно дали в същия момент, поради липсата на часовници) се чува ритмично и настоятелно хрупане - обитателите на къщите ритмично и настоятелно хрупат сезонна салата, подправена със зехтин и леко ранноследобедно питие с допълнение фета за (ранноследобеден) обяд.
След този важен ритуал местните обитатели разменят различни (поради липсата на e-mail-и) сигнали (като подвикване, подсвиркване, подхвърляне, подбутване,подпийване и подритване), за да договорят масовата си и единна миграция в посока към плажовете. Тя се осъществява, след разменените сигнали, под формата на неорганизиран хаос, който започва и завършва с крясъци, а по средата включва мъкнене на немалко излишни предмети (вкл. топки, карти, чанти, плавници,бутилки, настолни игри, чаши, пакети суха храна, сгъваеми и разгъваемистолове, чадъри, чорапи, бутилки, обувки и няколко ката дрехи) по посока на плажовете, докато цялото население не се окаже равномерно и справедливо (спрямо наличните чадъри) разпрелено по цялата крайбрежна ивица.
Следва: Описание на уникален (за района, бел. прев.) обичай, представен от етноложката М.М.:
Местното население се струпва всеки ден на плажовете и след справедливоразпределение на чадърите и шезлонгите и всеобщо намазване с фактори със стойност между 30 и 50, те извършват безпрецедентен акт на анархична демокрация, ненаблюдаван от нито един друг астролог.... пардон, етнолог. Под формата на спонтанна организация и при неналичието на изявен лидер, това съвършено и уникално общество гласува (главно чрез ропот и мрънкане, понякога и чрез мятане на малки до средни предмети) за питие на деня. Питието на деня, веднъж избрано и одобрено, се консумира с удоволствие и без мярка от всеки жител без изключение до края на съответния ден и може да варира от лекоалкохолна през алкохолна и силноалкохолна напитка до фантастичноалкохолен коктейл.
Този безпрецедентен и изключителен обичай е ставал повод за инициирането на много изследвания, всички от които провалили се поради тежките алкохолни условия, на които са подложени сексолозите.... пардон, етнолозите”
След гореописания спонтанен изблик на висша анархична демокрация жителитекротко заемат местата си под, около и плътно до чадърите и прекарват остатъка от ранната, по-късна и среднощна вечер под звуците на морето и музикалното оформление на metal-rock-alternative-леко pop-тук-таме R’nB & rap- Bg-some unclassified music beach bar-ове, пийвайки доволно и похрупвайки шоколад.
Така текат дните на легендарния полумитичен остров СамоМарини