Помня дядо Петър откакто бях дете. Винаги мустакат, винаги усмихнат до ушите, гръмогласен, винаги има за какво да те подкачи.
И винаги искаше да ме ощипе по бузите.
Признавам, бузите ми вероятно са били примамващи към ощипване като съм била дете (може и още да са), но дядо Петър беше един истински балканджия - не мисля, че притежаваше способността да направи нещо леко, пък било то и да закачи дете. Та, като следствие от цялата тая работа, аз изпитвах детински ужас от срещите с дядото - той винаги ме щипеше така, че после ме болеше дълго. Правех всевъзможни опити да се измъкна, да бъда незабелязана, да стана невидима, да се шмугна покрай него, но напразно. Винаги в крайна сметка попадах в лапите му и получавах грубиянската му ласка. Тогава това беше източник на недоволство за мен, но сега като се замисля е било крайно мило от страна на стареца.
Изключително очарователно за мен беше цялото му владение. Пак чак сега си давам сметка, че е било негово. Тогава то просто съществуваше като определен омагьосан свят, който ме чакаше като ходехме на гости. Сега знам, че като типичен патриарх, всичко в стопанството е било под негова команда и грижа. Всичко е било замислено иззад мустака му и осъществено с грубите му балканджийски ръце. Из всяко ъгълче е гърмял гласът му, кога със смях, кога с гняв. И всяка живинка под покрива му е била обгрижвана от него. Защо, само той си знае. Ние хората често сме склонни да правим разни неща, защото.... ами, защото така се правят.
Обръщаше се към жена си, също скъпа на сърцето ми, с "Бабо". "Бабо, ще направиш ли това или онова". "Бабо, защо говориш така?". Като говореше с нея грубият му, дрезгав глас някак се смекчаваше, ставаше почти гальовен. Бяха женени откакто тя била на 19. Той е бил на 20 и няколко.
Такива са истинските хора. Малобройни и неподдаващи се на описание. И събиращи се само в няколко пръснати изречения. И изчезващи между редовете, които само очертават силуета им.
И смъртни.
Сбогом, дядо Пешо. Дано смехът ти гърми и оттатък, така както ехтеше между чукарите тук. И дано и там има за какво да се грижиш с твърдите си ръце.
