Пропускане към основното съдържание

Блянове в кафето

Търсене в този блог

Страници

Начална страница

Показват се публикации с етикета Образи

Преглед на всички

Публикации

Балканджия

+

Получаване на връзка
Facebook
X
Pinterest
Имейл
Други приложения

Още публикации

Популярно в блога

Камъни от реката

Когато дуварите падат, иде напаст. Паднат ли два или три дувара в село, вече всички знаят - лятото скакалци ще нападнат посевите, глад, понякога и мор ще ги връхлети. Когато дуварите падат, то е знамение, не може да се избяга. Всички баби, които знаят как, баят, всички знахари бъркат отвари, всички врачки творят магии. Но полза никога няма. Така стана и тази година - паднаха два дувара, у Бай Илийчови и у Пашковите. Знаеше се още отпреди да минат сурвакарите, че това лято иде напаст. Вайкаха се само най-страхливите, всички други приемаха реалността. “Какво да се прави?”, свиваха рамене. “То е все едно да кажеш на слънцето да изгрее от запад”. Имаше, разбира се, магесници разни, които се опитваха да помагат, ама беше ясно, че файда няма да има. На Йордановден, когато се събраха мъжете за хорото в реката, вече само за това се говореше. Знаеше се, тъй че нямаше нужда да се мълчи повече. - Тази година само картофи и цвекло ще посадя, белким оцелее нещо - гордо-гордо заяви Цветана, стопанка...

Зоя

Дъждът трополеше по покривите и по листата на дърветата и караше локвите да бълбукат. По улуците с плясък се спускаше вода и се изливаше по калдъръмените улички. Водните капки се стичаха от стрехите, барабаняха по керемидите и по мътните стъкла на прозорците, спускаха се в градините и ромуляха като ручеи навън. Тежка перлена наметка се беше разстлала над Буково. Никой не минаваше по мокрите камъни нито птица крясваше, нито дори дърветата шумоляха. Чуваше се само звукът на шуртящата вода. Реката, подкрепена от напора на дъжда, се мяташе в бурен танц между двата си бряга, бумтеше безспирно и сякаш надаваше радостен рев. Сред водните капки откъм гората се зададоха два силуета. Човек би се запитал що за хора са тръгнали към лесовете в това опасно време. Самотните пътници бяха наметнати с ямурлуци и носеха навуща. Двамата минаха по мокрите улички сякаш без да забелязват стичащата се от всички страни вода. След няколко завоя из сокаците закачулените фигури спряха пред една от къщи...

У дома за Коледа

В мрака на нощта и студа на зимата Везра крачеше през гората. Калта лепнеше по ботушите ѝ, вълнените ѝ чорапи бяха отдавна мокри. Дъхът се вълмеше пред лицето ѝ - бяла пара в изгарящия студ. Денят преди Бъдни вечер не се беше оказал достатъчна причина за баща ѝ да я вземе от гарата. "Който иска да учи да се прибира сам. Ако не беше мърдала от вкъщи, сега нямаше да се мъкне по пътищата." Или нещо такова. Везра ядно прехвърляше през главата си въображаемия разговор, в който той отговаря на майка ѝ дали би я взел с каруцата си от гарата. Отдавна подгизналата ѝ пола и багажа, свит в бохча - защото "няма да давам пари за глезотии" - тежаха вече ужасно. Освен яд в сърцето ѝ постепенно се трупаше и страх, както от това какво можеше да я чака в сгъстяващия се зимен мрак, така и от сцената, която щеше да се разрази щом стигне вкъщи. "Какво си ми се домъкнала?" нареждаше образът на баща ѝ в главата ѝ "Стой си в училището, дето толкова го искаше!" Всъщнос...

Предоставено от Blogger

Изображенията в темата са от nicodemos

Марина Овчарова