Блянове в кафето

Когато дуварите падат, иде напаст. Паднат ли два или три дувара в село, вече всички знаят - лятото скакалци ще нападнат посевите, глад, понякога и мор ще ги връхлети. Когато дуварите падат, то е знамение, не може да се избяга. Всички баби, които знаят как, баят, всички знахари бъркат отвари, всички врачки творят магии. Но полза никога няма. Така стана и тази година - паднаха два дувара, у Бай Илийчови и у Пашковите. Знаеше се още отпреди да минат сурвакарите, че това лято иде напаст. Вайкаха се само най-страхливите, всички други приемаха реалността. “Какво да се прави?”, свиваха рамене. “То е все едно да кажеш на слънцето да изгрее от запад”. Имаше, разбира се, магесници разни, които се опитваха да помагат, ама беше ясно, че файда няма да има. На Йордановден, когато се събраха мъжете за хорото в реката, вече само за това се говореше. Знаеше се, тъй че нямаше нужда да се мълчи повече. - Тази година само картофи и цвекло ще посадя, белким оцелее нещо - гордо-гордо заяви Цветана, стопанка